Най-новият държавнополитически субект на Балканите се намира в югозападната част на полуострова и включва територия от 10 909 квадратни километра. Косово граничи с Албания, Черна гора, Сърбия и Република Македония.
По данни от 2016 г. населението възлиза на 1 860 000 души, като трябва да се подчертае, че данните за сръбското малцинство са приблизителни, поради неучастието му в преброяването от 2011 г. Приема се, че около 92% от населението са етнически албанци, при приблизително 4% етнически сърби и наличие на други малцинствени групи – черногорци, турци, роми, египтяни, ашкалии, хървати, горани. Възрастовата структура на населението го определя като най-младото на европейския континент – групата до 35-годишна възраст е над 60%, докато тази над 65 години включва едва 5%. Приблизителни данни определят малко над 90% за ислямското вероизповедание, при 4% православни, 3% католици и няколко по-малки конфесионални групи.
В административно отношение страната е разделена на шест области, включващи в състава си 38 общини, при неокончателно утвърден статут на северните райони, населени преимуществено с етнически сърби. Брутният вътрешен продукт на глава от населението се изчислява на 3 661 щатски долара към 2016 г., като в това отношение страната е най-изоставаща в региона.
Съгласно приетата през 2008 г. Конституция Косово е парламентарна република с избиран от депутатите президент за държавен глава. Основни партийно-политически субекти се явяват Демократическата партия на Косово, Демократичната лига на Косово, националистическата партия Самоопределение (Ветвендосие), Алианс за бъдещето на Косово и други.
Следва да се изтъкне, че след едностранното обявяване на независимостта на 17 февруари 2008 г. Косово е признато от 116 държави-членки на ООН. Продължаващият с години процес на признаване и утвърждаване затруднява членството и активното участие в различни международни структури. Все пак трябва да се каже, че ако през 2020 г. Косово членуваше единствено в Световната банка и Международния валутен фонд, днес отчитаме членство в над 30 международни структури. Страната има като приоритетна външнополитечска задача бъдещо влизане в състава на ООН. Косово поддържа структурни отношения с ЕС, особено активни след 2005 г.,като през юли 2015 г. бе парафирано, а по-късно и подписано, Споразумение за стабилизиране и асоцииране. Към момента се води активен диалог по отношение на предстояща визова либерализация за гражданите на страната. Катогорично заявена цел е бъдещо пълноправно членство в ЕС. Друг важен външнополитически приоритет, макар и също отдалечен във времето, е членство и в НАТО. Косово се стреми да играе активна роля в по-ограничени по обхват структури на международно сътрудничество, като например ПСЮИЕ или ЦЕИ.
От особена важност за страната са взаимоотношенията със съседните страни. Връзките с Албания са разбираемо близки и активни, за това допринасят и периодично провежданите съвместни правителствени заседания. Отношенията с Република Македония са активни, но съдържат и известна доза противоречивост. Контактите с Черна гора се развиват с тенденция към добронамереност и успешно преодоляване на проблемите, например с демаркацията на границата. От изключителна важност за цялостното бъдеще на страната са отношенията със Сърбия. Диалогът Прищина-Белград, воден под егидата на ЕС при участието на Върховния представител за външна политика и сигурност, има за цел нормализирането на отношенията, което би отворило интеграционния път и за двете страни.